Случайно или не, годините в университета отвориха пространство на думите в мен. Късна, но интензивна среща с езика, през която изследвах и подреждах вътрешния си свят. И колкото повече дълбаех, толкова повече исках да знам.
Осмелих си да последвам това желание през 2016-та година, малко след стъпването в своите тридесет, когато не можех повече да бъда далеч от това, което днес наричам призвание. Избрах магистратурата по Психология на развитието към НБУ като първа стъпка по пътя си, след което последваха обученията ми в Института по фамилна терапия- България и Института по психология на групите.
Мисля за процеса на изследване на вътрешния ни свят като труден, но поносим, стига срещата клиент – терапевт да се случи. Основата за това е доверие (в процеса) и желание (за промяна).
Не вярвам в съществуването на ново начало, което е обърнало гръб на миналото като на нещо, което никога не е било. Но вярвам в способността ни да намираме смисъл в преживяванията си, който прави дните ни по-леки, а съня- спокоен. Пътешествие, което често започва тогава, когато нещо повече не може да бъде така.
